Bulgarian Bible

Съдии 21

Рут

Index

Глава 1

1

 

  В Дните когато съдиите съдеха, настана глад на земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина. 

 

 


2

 

  Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха. 

 

 


3

 

  И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина. 

 

 


4

 

  И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години. 

 

 


5

 

  Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си. 

 

 


6

 

  След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб. 

 

 


7

 

  И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете и снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя. 

 

 


8

 

  Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпихте към умрелите и към мене. 

 

 


9

 

  Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас. 

 

 


10

 

  И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде. 

 

 


11

 

  Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 

 

 


12

 

  Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родих синове, 

 

 


13

 

  вие бихте ли ги чакали догде пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене. 

 

 


14

 

  А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея. 

 

 


15

 

  Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и боговете си; върни се и ти подир етърва си. 

 

 


16

 

  А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; 

 

 


17

 

  гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе. 

 

 


18

 

  И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори. 

 

 


19

 

  И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин? 

 

 


20

 

  А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин* наричайте ме Мара+ защото Всесилният ме твърде огорчи. 

 

 


21

 

  Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил? 

 

 


22

 

  Така се върна Ноемин, и със снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жътва. 

 

 


Рут 2

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: