Bulgarian Bible

Езекил 7

Езекил

Index

Глава 8

1

 

  А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Иеова слетя там върху мене. 

 

 


2

 

  Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал. 

 

 


3

 

  И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнование. 

 

 


4

 

  ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето. 

 

 


5

 

  Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй, повдигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, която води за олтара, при входа стоеше тоя възбудител на ревнивост идол. 

 

 


6

 

  И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости. 

 

 


7

 

  И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах, ето една дупка в стената. 

 

 


8

 

  Тогава ми рече: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход. 

 

 


9

 

  И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука. 

 

 


10

 

  Влязох прочее и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край. 

 

 


11

 

  И пред тях стоеха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановия син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше. 

 

 


12

 

  Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята. 

 

 


13

 

  Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат. 

 

 


14

 

  Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза*. 

 

 


15

 

  И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия. 

 

 


16

 

  И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток. 

 

 


17

 

  Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости, каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си. 

 

 


18

 

  Затова и аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам. 

 

 


Езекил 9

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: