Bulgarian Bible

Йоан 5

Йоан

Index

Глава 6

1

 

  След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро<$FГръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>. 

 

 


1

 

  След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият. 

 

 


1

 

  А Исус отиде на Елеонския хълм. 

 

 


1

 

  И когато заминаваше, видя един сляпороден човек. 

 

 


1

 

  Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. 

 

 


1

 

  Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен. 

 

 


1

 

  А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 

 

 


1

 

  А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. 

 

 


1

 

  Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. 

 

 


1

 

  Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. 

 

 


1

 

  Това ви казах, за да се не съблазните. 

 

 


1

 

  Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти, 

 

 


1

 

  Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. 

 

 


1

 

  Тогава Пилат взе Исуса и го би. 

 

 


1

 

  В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 

 

 


1

 

  Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви: 

 

 


2

 

  И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя 

 

 


2

 

  А наближаваше юдейският празник шатроразпъване. 

 

 


2

 

  И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше. 

 

 


2

 

  И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? 

 

 


2

 

  А който влиза през вратата, овчар е на овцете. 

 

 


2

 

  (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си). 

 

 


2

 

  Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата. 

 

 


2

 

  И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), 

 

 


2

 

  В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. 

 

 


2

 

  Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. 

 

 


2

 

  Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. 

 

 


2

 

  според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал. 

 

 


2

 

  А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 

 

 


2

 

  И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, 

 

 


2

 

  Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили. 

 

 


2

 

  там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му. 

 

 


3

 

  И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 

 

 


3

 

  Затова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш; 

 

 


3

 

  И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му: 

 

 


3

 

  Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. 

 

 


3

 

  Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. 

 

 


3

 

  И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 

 

 


3

 

  Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 

 

 


3

 

  като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 

 

 


3

 

  И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие. 

 

 


3

 

  Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. 

 

 


3

 

  И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. 

 

 


3

 

  А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил. 

 

 


3

 

  И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 

 

 


3

 

  приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници. 

 

 


3

 

  И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба; 

 

 


3

 

  Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо. 

 

 


4

 

  А наближаваше юдейският празник пасхата. 

 

 


4

 

  защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света. 

 

 


4

 

  Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. 

 

 


4

 

  Ние трябва до вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. 

 

 


4

 

  Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. 

 

 


4

 

  А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 

 

 


4

 

  Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 

 

 


4

 

  стана от вечерята, сложи мантията Си<$FГръцки: Дрехите си.>, взе престилка и се препаса. 

 

 


4

 

  И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете]. 

 

 


4

 

  Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 

 

 


4

 

  Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас; 

 

 


4

 

  Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. 

 

 


4

 

  А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 

 

 


4

 

  Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него. 

 

 


4

 

  И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. 

 

 


4

 

  А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус. 

 

 


5

 

  Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? 

 

 


5

 

  (Защото нито братята Му вярваха в Него). 

 

 


5

 

  А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея? 

 

 


5

 

  Когато съм в света, светлина съм на света. 

 

 


5

 

  А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите. 

 

 


5

 

  А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. 

 

 


5

 

  Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите? 

 

 


5

 

  После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. 

 

 


5

 

  Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя? 

 

 


5

 

  Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в &iacэяяя 

 

 


5

 

  а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? 

 

 


5

 

  И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. 

 

 


5

 

  Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 

 

 


5

 

  Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът! 

 

 


5

 

  И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре. 

 

 


5

 

  Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. 

 

 


6

 

  (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи). 

 

 


6

 

  А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово. 

 

 


6

 

  И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята. 

 

 


6

 

  Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; 

 

 


6

 

  Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше. 

 

 


6

 

  Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. 

 

 


6

 

  А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата<$FГръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея. 

 

 


6

 

  И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете? 

 

 


6

 

  Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. 

 

 


6

 

  Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 

 

 


6

 

  Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. 

 

 


6

 

  Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те упазиха Твоето слово. 

 

 


6

 

  И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 

 

 


6

 

  А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него. 

 

 


6

 

  След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, 

 

 


6

 

  А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби. 

 

 


7

 

  Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 

 

 


7

 

  Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви. 

 

 


7

 

  Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен<$FИли: невинен.> нека пръв хвърли камък на нея. 

 

 


7

 

  и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, оми се, и дойде прогледнал. 

 

 


7

 

  Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. 

 

 


7

 

  А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея. 

 

 


7

 

  Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 

 

 


7

 

  Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. 

 

 


7

 

  Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели. 

 

 


7

 

  Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. 

 

 


7

 

  Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя. 

 

 


7

 

  Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе; 

 

 


7

 

  Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 

 

 


7

 

  Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 

 

 


7

 

  и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място. 

 

 


7

 

  Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото. 

 

 


8

 

  Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: 

 

 


8

 

  Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило. 

 

 


8

 

  И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята. 

 

 


8

 

  А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли е този, който седеше и просеше? 

 

 


8

 

  Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. 

 

 


8

 

  Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 

 

 


8

 

  Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога. 

 

 


8

 

  Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. 

 

 


8

 

  Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. 

 

 


8

 

  В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. 

 

 


8

 

  И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; 

 

 


8

 

  защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил. 

 

 


8

 

  Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат; 

 

 


8

 

  А Пилат, като чу тая дума още повече се уплаши. 

 

 


8

 

  Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва. 

 

 


8

 

  А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата. 

 

 


9

 

  Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 

 

 


9

 

  И като им рече това, остана си в Галилея. 

 

 


9

 

  А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред. 

 

 


9

 

  Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм. 

 

 


9

 

  Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. 

 

 


9

 

  Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят. 

 

 


9

 

  А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите. 

 

 


9

 

  Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 

 

 


9

 

  Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? 

 

 


9

 

  Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 

 

 


9

 

  за грях, защото не вярвате в Мене; 

 

 


9

 

  Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои. 

 

 


9

 

  (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих). 

 

 


9

 

  И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор. 

 

 


9

 

  Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. 

 

 


9

 

  И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб. 

 

 


10

 

  Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 

 

 


10

 

  А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си. 

 

 


10

 

  И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? 

 

 


10

 

  Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите? 

 

 


10

 

  Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно. 

 

 


10

 

  Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. 

 

 


10

 

  А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара, 

 

 


10

 

  Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 

 

 


10

 

  Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. 

 

 


10

 

  Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз упазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 

 

 


10

 

  за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; 

 

 


10

 

  И всичко Мое е Твое, Твоето Мое, и Аз се прославям в тях. 

 

 


10

 

  А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. 

 

 


10

 

  Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна? 

 

 


10

 

  И тъй, учениците се върнаха пак у тях си. 

 

 


10

 

  Ису&nэяяя 

 

 


11

 

  Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха. 

 

 


11

 

  Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи? 

 

 


11

 

  И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече. 

 

 


11

 

  Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и омий се. И тъй отидох, и като се омих прогледах. 

 

 


11

 

  Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. 

 

 


11

 

  Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. 

 

 


11

 

  защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него. 

 

 


11

 

  Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти. 

 

 


11

 

  Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела. 

 

 


11

 

  Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна. 

 

 


11

 

  а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден. 

 

 


11

 

  Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. 

 

 


11

 

  Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? 

 

 


11

 

  Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 

 

 


11

 

  А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба, 

 

 


11

 

  Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра. 

 

 


12

 

  И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 

 

 


12

 

  И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа. 

 

 


12

 

  Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. 

 

 


12

 

  Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная. 

 

 


12

 

  Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. 

 

 


12

 

  Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 

 

 


12

 

  На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 

 

 


12

 

  А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 

 

 


12

 

  Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. 

 

 


12

 

  Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. 

 

 


12

 

  Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 

 

 


12

 

  Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; упазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието. 

 

 


12

 

  И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 

 

 


12

 

  Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря. 

 

 


12

 

  и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете. 

 

 


12

 

  Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да го попита: Ти Кой си? понеже знаеха че е Господ). 

 

 


13

 

  И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли. 

 

 


13

 

  Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите. 

 

 


13

 

  Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно. 

 

 


13

 

  Завеждат при фарисеите някогашния слепец. 

 

 


13

 

  Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете. 

 

 


13

 

  Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. 

 

 


13

 

  взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар! 

 

 


13

 

  Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 

 

 


13

 

  И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. 

 

 


13

 

  Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. 

 

 


13

 

  А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 

 

 


13

 

  А сега ида при тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си. 

 

 


13

 

  И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. 

 

 


13

 

  А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено каменно настлание, а по еврейски, Гавата. 

 

 


13

 

  И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили. 

 

 


13

 

  Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата. 

 

 


14

 

  Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света. 

 

 


14

 

  Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава. 

 

 


14

 

  Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам. 

 

 


14

 

  А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите. 

 

 


14

 

  Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, 

 

 


14

 

  Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. 

 

 


14

 

  А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:_– +Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле+: 

 

 


14

 

  И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 

 

 


14

 

  Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя. 

 

 


14

 

  Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. 

 

 


14

 

  Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 

 

 


14

 

  Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 

 

 


14

 

  А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете. 

 

 


14

 

  Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар! 

 

 


14

 

  Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус. 

 

 


14

 

  Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите. 

 

 


15

 

  И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. 

 

 


15

 

  Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил? 

 

 


15

 

  Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. 

 

 


15

 

  И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, омих се и гледам. 

 

 


15

 

  също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. 

 

 


15

 

  И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. 

 

 


15

 

  Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 

 

 


15

 

  Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди. 

 

 


15

 

  Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си. 

 

 


15

 

  Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява. 

 

 


15

 

  Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. 

 

 


15

 

  И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 

 

 


15

 

  А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря. 

 

 


15

 

  Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна. 

 

 


15

 

  А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми. 

 

 


16

 

  А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото, 

 

 


16

 

  Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. 

 

 


16

 

  И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил. 

 

 


16

 

  Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им. 

 

 


16

 

  И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. 

 

 


16

 

  Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 

 

 


16

 

  Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това. 

 

 


16

 

  Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 

 

 


16

 

  И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. 

 

 


16

 

  Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. 

 

 


16

 

  Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите. 

 

 


16

 

  Те не са от света както и Аз не съм от света. 

 

 


16

 

  А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. 

 

 


16

 

  Затова той им Го предаде да бъде разпнат. 

 

 


16

 

  Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю! 

 

 


16

 

  Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси овцете Ми. 

 

 


17

 

  и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях; 

 

 


17

 

  Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. 

 

 


17

 

  И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. 

 

 


17

 

  Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. 

 

 


17

 

  Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. 

 

 


17

 

  И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. 

 

 


17

 

  Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо. 

 

 


17

 

  Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. 

 

 


17

 

  Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде. 

 

 


17

 

  Това ви заповядвам да се любите един друг. 

 

 


17

 

  Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите; и това, защото отивам при Отца. 

 

 


17

 

  Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. 

 

 


17

 

  И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм. 

 

 


17

 

  И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота. 

 

 


17

 

  Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. 

 

 


17

 

  Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми. 

 

 


18

 

  и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 

 

 


18

 

  Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда. 

 

 


18

 

  Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене. 

 

 


18

 

  Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия, 

 

 


18

 

  Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си. 

 

 


18

 

  А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; 

 

 


18

 

  По същата причина Го посрещна и народът, защото чуэяяя‚ 

 

 


18

 

  Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: +Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене. 

 

 


18

 

  Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. 

 

 


18

 

  Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 

 

 


18

 

  И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже. 

 

 


18

 

  Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света; 

 

 


18

 

  А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше. 

 

 


18

 

  гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса посред. 

 

 


18

 

  Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това. 

 

 


18

 

  Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш. 

 

 


19

 

  И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. 

 

 


19

 

  Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете? 

 

 


19

 

  Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми. 

 

 


19

 

  та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда? 

 

 


19

 

  Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите. 

 

 


19

 

  и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им. 

 

 


19

 

  Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него. 

 

 


19

 

  Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох. 

 

 


19

 

  Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете. 

 

 


19

 

  Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 

 

 


19

 

  Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: Затова ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите? 

 

 


19

 

  и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. 

 

 


19

 

  А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 

 

 


19

 

  А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар. 

 

 


19

 

  А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам! 

 

 


19

 

  А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това казва му: Върви след Мене. 

 

 


20

 

  Но той им каза: Аз съм; не бойте се! 

 

 


20

 

  Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие? 

 

 


20

 

  Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл. 

 

 


20

 

  Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп; 

 

 


20

 

  Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате? 

 

 


20

 

  Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. 

 

 


20

 

  А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 

 

 


20

 

  Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. 

 

 


20

 

  В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас. 

 

 


20

 

  Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са упазили Моето учение, и вашето ще пазят. 

 

 


20

 

  Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 

 

 


20

 

  И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, 

 

 


20

 

  Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 

 

 


20

 

  Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки. 

 

 


20

 

  И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. 

 

 


20

 

  Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще те предаде? 

 

 


21

 

  Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха. 

 

 


21

 

  Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него. 

 

 


21

 

  И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете. 

 

 


21

 

  а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си. 

 

 


21

 

  Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи? 

 

 


21

 

  Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. 

 

 


21

 

  Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса. 

 

 


21

 

  Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 

 

 


21

 

  Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему. 

 

 


21

 

  Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил. 

 

 


21

 

  Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. 

 

 


21

 

  да бъдат всички едно; както Ти Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 

 

 


21

 

  Защо питаш Мене? питай ония, които са ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал. 

 

 


21

 

  А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но_– Самозваният юдейски цар. 

 

 


21

 

  И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. 

 

 


21

 

  Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане? 

 

 


22

 

  На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами, 

 

 


22

 

  Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека. 

 

 


22

 

  Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете? 

 

 


22

 

  Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос. 

 

 


22

 

  И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима; 

 

 


22

 

  Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде. 

 

 


22

 

  Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса. 

 

 


22

 

  Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори. 

 

 


22

 

  Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? 

 

 


22

 

  Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си. 

 

 


22

 

  И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме. 

 

 


22

 

  И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; 

 

 


22

 

  Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 

 

 


22

 

  Пилат отговори: Каквото писах, писах. 

 

 


22

 

  И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. 

 

 


22

 

  Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. 

 

 


23

 

  (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), 

 

 


23

 

  Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота. 

 

 


23

 

  И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. 

 

 


23

 

  По тая причина родителите му, рекоха: Той е на възраст, него питайте. 

 

 


23

 

  и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма. 

 

 


23

 

  Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне. 

 

 


23

 

  А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 

 

 


23

 

  А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно. 

 

 


23

 

  Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него. 

 

 


23

 

  Който мрази Мене, мрази и Отца Ми. 

 

 


23

 

  И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. 

 

 


23

 

  Аз в тях, и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене. 

 

 


23

 

  Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш? 

 

 


23

 

  А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 

 

 


23

 

  На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са. 

 

 


23

 

  И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? 

 

 


24

 

  и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса. 

 

 


24

 

  Не съдете по изглед, но съдете справедливо. 

 

 


24

 

  По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете. 

 

 


24

 

  И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник. 

 

 


24

 

  Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно. 

 

 


24

 

  Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден. 

 

 


24

 

  Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 

 

 


24

 

  Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. 

 

 


24

 

  Който Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил. 

 

 


24

 

  Ако не бях сторил между тях делата, който никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми. 

 

 


24

 

  До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 

 

 


24

 

  Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които<$FГръцки: Каквото.> си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света. 

 

 


24

 

  Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа. 

 

 


24

 

  затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва:_– +Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие+. Войниците, прочее, сториха това. 

 

 


24

 

  А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. 

 

 


24

 

  Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно. 

 

 


25

 

  И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? 

 

 


25

 

  Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият? 

 

 


25

 

  Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам. 

 

 


25

 

  А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. 

 

 


25

 

  Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. 

 

 


25

 

  Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 

 

 


25

 

  Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 

 

 


25

 

  А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? 

 

 


25

 

  Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас. 

 

 


25

 

  Но това става и да се изпълни писаното в закона им слово, +Намразиха Ме без причина+. 

 

 


25

 

  Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца. 

 

 


25

 

  Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил. 

 

 


25

 

  А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм. 

 

 


25

 

  А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. 

 

 


25

 

  Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 

 

 


25

 

  Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин]. 

 

 


26

 

  В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 

 

 


26

 

  Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос? 

 

 


26

 

  Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. 

 

 


26

 

  Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите? 

 

 


26

 

  Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. 

 

 


26

 

  и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? 

 

 


26

 

  Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 

 

 


26

 

  Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. 

 

 


26

 

  А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. 

 

 


26

 

  А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. 

 

 


26

 

  В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; 

 

 


26

 

  И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях. ГЛАВА 18 

 

 


26

 

  Един от слугите на първос&acэяяя‚ 

 

 


26

 

  А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! 

 

 


26

 

  И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! 

 

 


27

 

  Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. 

 

 


27

 

  Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е. 

 

 


27

 

  Те не разбраха, че им говореше за Отца. 

 

 


27

 

  Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици? 

 

 


27

 

  Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. 

 

 


27

 

  Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. 

 

 


27

 

  Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час. 

 

 


27

 

  И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 

 

 


27

 

  Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои. 

 

 


27

 

  Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало. ГЛАВА 16 

 

 


27

 

  защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох. 

 

 


27

 

  И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел. 

 

 


27

 

  После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си. 

 

 


27

 

  Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 

 

 


28

 

  Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела? 

 

 


28

 

  Затова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате. 

 

 


28

 

  Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. 

 

 


28

 

  Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 

 

 


28

 

  И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. 

 

 


28

 

  И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. 

 

 


28

 

  Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 

 

 


28

 

  А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това; 

 

 


28

 

  Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали загдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене. 

 

 


28

 

  Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца. 

 

 


28

 

  Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 

 

 


28

 

  След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм. 

 

 


28

 

  Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой! 

 

 


29

 

  Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 

 

 


29

 

  Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил. 

 

 


29

 

  И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно. 

 

 


29

 

  Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. 

 

 


29

 

  Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. 

 

 


29

 

  И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 

 

 


29

 

  На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 

 

 


29

 

  защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата<$FГръцки: Торбичката или, кутийката.>, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. 

 

 


29

 

  И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате. 

 

 


29

 

  Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш. 

 

 


29

 

  Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек? 

 

 


29

 

  А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. 

 

 


29

 

  Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали. 

 

 


30

 

  Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? 

 

 


30

 

  И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл. 

 

 


30

 

  Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. 

 

 


30

 

  Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите. 

 

 


30

 

  Аз и Отец едно сме. 

 

 


30

 

  Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. 

 

 


30

 

  Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. 

 

 


30

 

  И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ. 

 

 


30

 

  Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене; 

 

 


30

 

  Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога. 

 

 


30

 

  В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе. 

 

 


30

 

  А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух. 

 

 


30

 

  А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. 

 

 


31

 

  Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+. 

 

 


31

 

  Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил? 

 

 


31

 

  Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 

 

 


31

 

  Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша. 

 

 


31

 

  Юдеите пак взеха камъни за да го убият. 

 

 


31

 

  А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. 

 

 


31

 

  Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. 

 

 


31

 

  А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; 

 

 


31

 

  но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук. ГЛАВА 15 

 

 


31

 

  Исус им отговори: Сега ли вярвате? 

 

 


31

 

  А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого, 

 

 


31

 

  И понеже беше Приготовителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам. 

 

 


31

 

  А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име. ГЛАВА 21 

 

 


32

 

  На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. 

 

 


32

 

  Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат. 

 

 


32

 

  и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. 

 

 


32

 

  А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек. 

 

 


32

 

  Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни? 

 

 


32

 

  И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. 

 

 


32

 

  И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 

 

 


32

 

  и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. 

 

 


32

 

  Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене. 

 

 


32

 

  (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре). 

 

 


32

 

  Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. 

 

 


33

 

  Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 

 

 


33

 

  Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил. 

 

 


33

 

  Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни. 

 

 


33

 

  Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори. 

 

 


33

 

  Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. 

 

 


33

 

  Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. 

 

 


33

 

  А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. 

 

 


33

 

  Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете. 

 

 


33

 

  Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света. ГЛАВА 17 

 

 


33

 

  И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и му каза: Ти юдейски Цар ли си? 

 

 


33

 

  Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. 

 

 


34

 

  Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. 

 

 


34

 

  Ще ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете. 

 

 


34

 

  Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. 

 

 


34

 

  Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън<$FИли: отлъчиха го.>. 

 

 


34

 

  Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: +Аз рекох, богове сте вие+? 

 

 


34

 

  И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. 

 

 


34

 

  Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? 

 

 


34

 

  Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. 

 

 


34

 

  Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 

 

 


34

 

  Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 

 

 


35

 

  Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 

 

 


35

 

  На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците? 

 

 


35

 

  А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. 

 

 


35

 

  Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син? 

 

 


35

 

  Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши), 

 

 


35

 

  Исус се просълзи. 

 

 


35

 

  Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива. 

 

 


35

 

  По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 

 

 


35

 

  Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 

 

 


35

 

  И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 

 

 


36

 

  Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. 

 

 


36

 

  Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето към Аз вие не можете да дойдете? 

 

 


36

 

  Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 

 

 


36

 

  Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него? 

 

 


36

 

  то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син? 

 

 


36

 

  Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! 

 

 


36

 

  Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез<$FГръцки: Синове на.> светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях. 

 

 


36

 

  Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш. 

 

 


36

 

  Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 

 

 


36

 

  Защото това стана, за да се изпълни написаното: +Кост Негова няма да се строши+; 

 

 


37

 

  Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; 

 

 


37

 

  А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 

 

 


37

 

  Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. 

 

 


37

 

  Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е. 

 

 


37

 

  Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; 

 

 


37

 

  А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? 

 

 


37

 

  Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него; 

 

 


37

 

  Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе. 

 

 


37

 

  Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 

 

 


37

 

  и пак на друго място писанието казва: +Ще погледнат на Него, Когото прободоха+. 

 

 


38

 

  защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 

 

 


38

 

  Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. 

 

 


38

 

  Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. 

 

 


38

 

  А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се. 

 

 


38

 

  но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца. 

 

 


38

 

  Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. 

 

 


38

 

  за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече:_– +Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила+? 

 

 


38

 

  Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. ГЛАВА 14 

 

 


38

 

  Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него. 

 

 


38

 

  След това, Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. 

 

 


39

 

  И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 

 

 


39

 

  А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил. 

 

 


39

 

  Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. 

 

 


39

 

  И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. 

 

 


39

 

  Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им. 

 

 


39

 

  Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. 

 

 


39

 

  Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:– 

 

 


39

 

  А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар? 

 

 


39

 

  Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой. 

 

 


40

 

  Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. 

 

 


40

 

  За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът. 

 

 


40

 

  А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. 

 

 


40

 

  Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи? 

 

 


40

 

  И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там. 

 

 


40

 

  Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава? 

 

 


40

 

  +Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля+. 

 

 


40

 

  Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник. ГЛАВА 19 

 

 


40

 

  И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване. 

 

 


41

 

  Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 

 

 


41

 

  Други казваха: Нима от Галилея ще &aэяяя‚ 

 

 


41

 

  Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. 

 

 


41

 

  Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но по&эяяя ГЛАВА 10 

 

 


41

 

  И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно. 

 

 


41

 

  И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 

 

 


41

 

  Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него. 

 

 


41

 

  А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. 

 

 


42

 

  И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 

 

 


42

 

  Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид? 

 

 


42

 

  Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. 

 

 


42

 

  И там мнозина повярваха в Него. ГЛАВА 11 

 

 


42

 

  Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 

 

 


42

 

  Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 

 

 


42

 

  Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо. ГЛАВА 20 

 

 


43

 

  Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си. 

 

 


43

 

  И така възникна раздор между народа за Него. 

 

 


43

 

  Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. 

 

 


43

 

  Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! 

 

 


43

 

  защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога. 

 

 


44

 

  Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. 

 

 


44

 

  И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него. 

 

 


44

 

  Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. 

 

 


44

 

  Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. 

 

 


44

 

  А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил. 

 

 


45

 

  Писано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене. 

 

 


45

 

  Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте? 

 

 


45

 

  А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. 

 

 


45

 

  Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него. 

 

 


45

 

  И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. 

 

 


46

 

  Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 

 

 


46

 

  Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек]. 

 

 


46

 

  Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате? 

 

 


46

 

  А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус. 

 

 


46

 

  Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене. 

 

 


47

 

  Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. 

 

 


47

 

  А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени? 

 

 


47

 

  Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. 

 

 


47

 

  Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. 

 

 


47

 

  И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 

 

 


48

 

  Аз съм хлябът на живота. 

 

 


48

 

  Повярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите? 

 

 


48

 

  Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс? 

 

 


48

 

  Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. 

 

 


48

 

  Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. 

 

 


49

 

  Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. 

 

 


49

 

  Но това простолюдие, което не знае закона проклето е. 

 

 


49

 

  Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. 

 

 


49

 

  А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, 

 

 


49

 

  Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. 

 

 


50

 

  Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 

 

 


50

 

  Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва: 

 

 


50

 

  Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. 

 

 


50

 

  нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. 

 

 


50

 

  И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. ГЛАВА 13 

 

 


51

 

  Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. 

 

 


51

 

  Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши? 

 

 


51

 

  Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века. 

 

 


51

 

  Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 

 

 


52

 

  Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му? 

 

 


52

 

  Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига. 

 

 


52

 

  Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. 

 

 


52

 

  и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. 

 

 


53

 

  Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 

 

 


53

 

  И всеки отиде у дома си. ГЛАВА 8 

 

 


53

 

  Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 

 

 


53

 

  И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. 

 

 


54

 

  Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 

 

 


54

 

  Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; 

 

 


54

 

  Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците. 

 

 


55

 

  Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 

 

 


55

 

  и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. 

 

 


55

 

  А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят. 

 

 


56

 

  Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 

 

 


56

 

  Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. 

 

 


56

 

  И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника? 

 

 


57

 

  Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 

 

 


57

 

  Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял? 

 

 


57

 

  А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. ГЛАВА 12 

 

 


58

 

  Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. 

 

 


58

 

  Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. 

 

 


59

 

  Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 

 

 


59

 

  Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде]. ГЛАВА 9 

 

 


60

 

  И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша? 

 

 


61

 

  Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява? 

 

 


62

 

  Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво? 

 

 


63

 

  Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 

 

 


64

 

  Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде. 

 

 


65

 

  И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца. 

 

 


66

 

  Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. 

 

 


67

 

  За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 

 

 


68

 

  Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. 

 

 


69

 

  и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий. 

 

 


70

 

  Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол? 

 

 


71

 

  Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7 

 

 


Деяния 1

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: