Bulgarian Bible

Деяния 6

Деяния

Index

Глава 7

1

 

  Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? 

 

 


1

 

  О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 

 

 


2

 

  А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече, 

 

 


3

 

  "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа." 

 

 


3

 

  О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. 

 

 


4

 

  Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете. 

 

 


5

 

  И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. 

 

 


6

 

  И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 

 

 


7

 

  Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място. 

 

 


8

 

  И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси. 

 

 


9

 

  А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него, 

 

 


11

 

  И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. 

 

 


12

 

  А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; 

 

 


13

 

  и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона. 

 

 


14

 

  Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души. 

 

 


15

 

  И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни; 

 

 


16

 

  и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора. 

 

 


17

 

  А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет, 

 

 


18

 

  докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа. 

 

 


19

 

  Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи. 

 

 


20

 

  В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. 

 

 


21

 

  И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. 

 

 


22

 

  И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело. 

 

 


23

 

  А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните. 

 

 


24

 

  И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина. 

 

 


25

 

  мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха. 

 

 


26

 

  На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг? 

 

 


27

 

  А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас? 

 

 


28

 

  И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина? 

 

 


29

 

  Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина. 

 

 


31

 

  А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ, 

 

 


32

 

  "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 

 

 


33

 

  И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. 

 

 


34

 

  Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". 

 

 


35

 

  Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. 

 

 


36

 

  Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години. 

 

 


37

 

  Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене". 

 

 


38

 

  Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; 

 

 


39

 

  когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, 

 

 


40

 

  казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". 

 

 


41

 

  И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили. 

 

 


42

 

  Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:_— "Доме Израилев, на мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? 

 

 


43

 

  Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон". 

 

 


44

 

  Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял; 

 

 


45

 

  която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида, 

 

 


46

 

  който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 

 

 


47

 

  А Соломон му построи дом. 

 

 


48

 

  Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:_— 

 

 


49

 

  "Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?" 

 

 


50

 

  Не направи ли моята ръка всичко това? 

 

 


51

 

  Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. 

 

 


52

 

  Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци, 

 

 


53

 

  вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте. 

 

 


54

 

  А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него. 

 

 


55

 

  А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; 

 

 


56

 

  И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. 

 

 


57

 

  Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. 

 

 


58

 

  И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел. 

 

 


59

 

  И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. 

 

 


60

 

  И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа. 

 

 


Деяния 8

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: