Bulgarian Bible

Римляни 7

Римляни

Index

Глава 8

1

 

  Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. 

 

 


2

 

  Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. 

 

 


3

 

  Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, 

 

 


4

 

  за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. 

 

 


5

 

  Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното. 

 

 


6

 

  Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. 

 

 


7

 

  Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може; 

 

 


8

 

  и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога. 

 

 


9

 

  Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 

 

 


10

 

  Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 

 

 


11

 

  И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. 

 

 


12

 

  И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 

 

 


13

 

  Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. 

 

 


14

 

  Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове 

 

 


15

 

  Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва Отче! 

 

 


16

 

  Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. 

 

 


17

 

  И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него. 

 

 


18

 

  Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 

 

 


19

 

  Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. 

 

 


20

 

  Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 

 

 


21

 

  с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. 

 

 


22

 

  Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. 

 

 


23

 

  И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. 

 

 


24

 

  Защото в тая надеждание ние се спасихме; а надежда, когато се вижда вече изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? 

 

 


25

 

  Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме. 

 

 


26

 

  Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; 

 

 


27

 

  а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля. 

 

 


28

 

  Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. 

 

 


29

 

  Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя 

 

 


30

 

  а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. 

 

 


31

 

  И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 

 

 


32

 

  Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? 

 

 


33

 

  Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 

 

 


34

 

  Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? 

 

 


35

 

  Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? 

 

 


36

 

  (защото, както е писано. "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овци за клане"). 

 

 


37

 

  Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. 

 

 


38

 

  Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 

 

 


39

 

  нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ. 

 

 


Римляни 9

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: